Брой първи -2014


СВОБОДЕН ПАЗАР И МОРАЛ

Иван Кацарски
– Пазар, морал: може ли камила да мине през иглени уши?
Калин Манолов – Мислете, говорете, съдете!

Валентина Драмалиева
– Справедливата цена – някои етически аспекти
Кузман Илиев
– Неравенството, бедността и икономическият растеж
Даниела Сотирова
– Икономическият начин на мислене и етическият начин на действие
Силвия Минева
– Езикът на ценностите vs езика на ерзаците (етически прочит)
Карамфил Манолов
– Легитимност на предприемачеството
Димитър Ганов
– Моралът на пазарната икономика и натрупването на капитала
КАПИТАЛИЗМЪТ: ЧОВЕШКА/ОВЕЩНЕНА СТРАТЕГИЯ

Хараламби Паницидис
– Критическата теория и понятието за Просвещение
Духомир Минев
– Класовата борба: илюзии и реалности
ЕСТЕТИЧЕСКИ ДИСКУРСИ

Пламен Антов
– „Безсъници“, или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част 3)
Андрей Лешков
– Аурата на модността и модността на аурата
ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

Емилия Маринова
– Етическият практикум. Делови игри между колеги
Петър Наков
– Етически въпроси в края на живота. Принципът на автономията и проблемът с евтаназията
Веселин Босаков
– Флориан Знанйецки и неговата хуманистична концепция на действието
КНИГИ

Искра Дандолова
– Българската анкета по полския въпрос
Настоящият брой на „Философски алтернативи“, четвърти поред за тази година, включва текстове на социална и етическа тематика, както и „естетически дискурси“. Основният блок „Свободен пазар и морал“ е съставен от докладите на проведена през март 2014 в Института за изследване на обществата и знанието Кръгла маса с международно участие.
   Кузман Илиев критикува „тезата, че икономическото неравенство е основен проблем пред глобалната икономика“ и схващаното като подразбиращо се положително съдържание на морално-етичното понятие „равенство“. Калин Манолов се стреми да намери доказателства, че обективизмът в лицето на Айн Ранд е сериозна „систематична“ философия с епистемологична значимост. Идеите на Ранд следва и Даниела Сотирова, която твърди, че обичайните „критики към пазара, бизнеса и бизнес етиката са свързани с известна икономическа и етическа неграмотност (недопросветеност)“. Сотирова защитава принципа на правилно разбрания личен интерес, който от своя страна Иван Кацарски атакува – както и пазарния фундаментализъм изобщо. Представянето на егоизма като „венец на моралността“ според Кацарски е опитът на „богатите и силните“ да легитимират господстващото си положение като резултат от етическо превъзходство над низша раса. Валентина Драмалиева изследва понятието ‚добро“ в качеството му на аксиологически универсално, съответно и на регулатор в икономическата сфера, като моралните стандарти според авторката трябва да бъдат обвързани със средата. Но според Драмалиева моралът не може да се реализира като регулатор в макроикономиката. Карамфил Манолов засяга въпроса за образуването на вътрешни неравенства между предприемачите. В своето изложение Силвия Минева определя като „редукционизъм“ мисленето, според което „хората могат да бъдат управлявани като (човешки) ресурси“, и критикува съвременната практика да се изграждат „универсални икономични модели“, включващи хора, като водеща до „дехуманизация“ и експлоатация на реифицирани човешки същества. Димитър Ганов изследва отношението между първоначалното натрупване на капитала и свободния пазар съобразно употребата на последното понятие от теоретиците на пазарната икономика и в исторически контекст, през призмата на теорията на Роза Люксембург и тази на „свят-системата“ – подход, посредством който според Ганов става невъзможно да се защитава абстрактно „алтруизмът“ на свободния пазар и да се възприемат резултатите му като статичен извънвремеви продукт, безразлично спрямо неговата “кървава по дефиниция“ цена, с която се постигат.
С този блок е сроден и „Капитализмът: човешка/овещнена стратегия“. Хараламби Паницидис определя критическата теория като самоцелна и практически нерадикална, основаваща се върху прекомерно разширеното понятие за Просвещение. Духомир Минев твърди, че стратегията, чрез която е провалена класовата борба, „обхваща главно контрол върху (и ерозия на) структурата на знанието и моралните ценности“, а социалната еволюция е подменена с елитаристки „интелигентен дизайн“ на обществата и тяхната динамика.
В „Естетически дискурси“ Пламен Антов завършва своя „орфически субстрат в късната Яворова поезия“, а Андрей Лешков изследва социалните императиви на модата чрез интерпретативни схеми, инспирирани от естетиката на Кант и Зимел.
В „Практическата философия“ Емилия Маринова „се стреми да очертае основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което да се съсредоточи върху нейния систематичен потенциал“, а Веселин Босаков ревизира отношението между типовете действия по Знанйецки. Петър Наков обобщава базисни проблеми на биоетиката и морални аспекти на лекарската практика, произтичащи от идеята за евтаназия.
   Искра Дандолова публикува рецензия върху „Българската анкета по полския въпрос“ от Магда Карабелова. Николай Михайлов

  Статиите от този брой,
както и всички статии от сп. „Философски алтернативи“
от 1992 г. до днес (в PDF формат),
могат да бъдат изтеглени от Central and Eastern European Online Library
От Страницата на списанието в сайта на CEEOL
За Студенти и абонати на библиотеките на СУ, НБУ, АУ (Благоевград)
тегленето от CEEOL е безплатно!!
(безплатно е и от всички, абонирани за CEEOL световни библиотеки).