Редакционна колегия

Магистър по математическа логика (1977), д-р по философия (1981), доктор на философските науки (2000), професор в ИФИ – БАН (2004) и в ИИОЗ – БАН (2010–).
Автор на 6 монографии, сред които „Логика и аксиоматика“ (1986), „Революциите в модерната логика“ (2002), „Философските предизвикателства на модерната логика“ (2003) и над 100 статии и студии, някои в престижни международни издания от САЩ и Европа.
Завеждащ секция „Логика“ в ИФИ – БАН (1995-2007) и секция „Логически системи и модели“ в ИИОЗ – БАН (2010–).
Съставител, отговорен редактор и ръководител на авторския колектив на ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК ПО ЛОГИКА И СЕМАНТИКА
  Член на общото събрание на БАН. Член на НС на ИИОЗ. Ръководител на пет международни и шест национални научни проекта.
Публикации от последните 10 години      Медийни изяви
Завършва специалност философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1989 г. През 1993 г. придобива научна степен "кандидат на науките", специалност "философска антропология". Понастоящем е доцент, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Институт за изследване на обществата и знанието към БАН. Член е на Научния съвет на ИИОЗ от създаването му през 2011 г., като в продължение на два мандата изпълнява длъжността зам.-председател. От 2012 до 2016 е член на VІ Общо събрание на БАН като Председател на Комисията по академична етика. Преизбран е за член на VІІ Общо събрание на БАН през 2016 г., като участва в работата на Комисията за млади учени и на Комисията по академична етика. Книгата му "Циничното или играта на власт и удоволствие", София: ЕОН 2000, е номинирана за Националната награда "Хр. Г. Данов" през 2000 г. и е отличена с Първа награда от СУБ през 2001 г. в конкурса за високи научни постижения на млади учени до 40 години в областта на хуманитарните науки. Има множество статии и студии, издадени на английски и руски език, както и участие в международни форуми като ІV, V и VІ Световeн конгрес по универсална логика.
Завършва философия (магистър) през 1999 г. във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с втора специалност журналистика, а през 2003 г. защитава докторска дисертация по философия (с шифър логика) към ИФИ - БАН. Доктор по философия (2003), доцент в ИИОЗ – БАН (2012 г) Автор на монографиите „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика“ (2011), „Логическото следване в релевантната логика“ (2010) и над 40 студии и статии, някои в престижни международни издания. Има няколко специализации в: Оксфорд, Будапеща, Бордо и Португалия. Член на Съюза на учените в България, на Association for Logic, Language and Information (FoLLI) и др. Ръководител на няколко международни проекта.
Завършва философия (магистър) в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. През 2005 г. придобива образователната и научна степен "доктор" по философия, шифър логика. Понастоящем е доцент по философия в Институт за изследване на обществата и знанието към БАН, секция "Логически системи и модели". Член на Българско философско общество и Българско онтологично общество. Автор на повече от 20 научни студии и статии, между които и издадени на английски език, публикувани в наши и чуждестранни научни периодични издания и сборници. Автор на две монографии, изследващи различни възможности за концептуализиране на виртуалистки пътища в критическата метафизика към интензионални и трансцендентални логики: “От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм” (2009) и “Логика и социални критически онтологии” (2010). В момента разработва като основа на предстоящ монографичен труд виртуалистка теория за метафората (виртуалистки метаметафорики) в рамките на критическата метафизика.
Професор, доктор на социологическите науки. Работи като социолог-изследовател в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Завършила е философски факултет (социология) в КДУ „Т. Г. Шевченко” (1987). През 1993 г. защитава докторска теза на тема „Взаимодействието между анкетьорите и респондентите при стандартизираното интервю. Методологически и методически проблеми”. През 2007 г. се хабилитира, с което утвърждава трайния си научен интерес в областта на методологията и методиката на емпиричните социологически изследвания (ЕСИ). Има теоретични изследвания върху методологически аспекти и познавателни процеси при ЕСИ, поведенчески модели в ситуация на количествени и качествени методи за набиране на информация, теория и методология на изследвания на общественото мнение, методологически подходи за конструиране на социални политики, подходи за изследване на неформалните икономически дейности. През 2013 г. успешно защитава дисертационен труд на тема „Холистичен подход за изграждане на методология за емпирично изследване на „икономиката в сянка“, за което ѝ е присъдена научната степен „Доктор на социологическите науки“. През 2015 г. е избрана за „Професор по социология“ в ИИОЗ, БАН. Има 28 години изследователски опит, над 110 публикации (самостоятелни и в съавторство), сред които 28 монографии и 6 студии. В момента е научен ръководител на фундаментален научно изследователски проект за "икономиката в сянка" като девиантна практика.
Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” през 1973г. с дипломна работа, посветена на естетиката на Л. Н. Толстой. През 1980 г. защитава докторска дисертация на тема "Художествената оценка". През 1991 е избрана за доцент с хабилитационен труд "Художествената ценност – същност и съществуване". През 2007 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен "Доктор на философските науки" на тема „Идеята за двойника”. През 2009 г. е избрана за професор в Института по философия-при БАН. От 2015 г. е завеждащ секция "Култура,, естетика, ценности" в ИИОЗ–БАН. Научен ръководител на трима успешно защитили докторанти. Сред научните ѝ интереси са: естетика, аксиология, философия на културата, култура, теория и история на изкуството, естетически ракурси към ценностите и оценките, психология на изкуството, етическо и естетическо. Автор на множество монографии, студии и статии по естетика, аксиология, философия на културата, сред които са монографичните заглавия „Идеята за двойника”, „Художественото произведение между твореца и публиката”, „Трансформациите на двойника”. Член и на редколегията на сп. "Съвременни предизвикателства във философията”. Председател на направлението по естетика към БФО.
Завършва философия (магистър) в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1988 г. Защитава докторска степен по етика през 1992г., доцент е от 2004 г. . От 2016 г. е щатен преподавател по социология на публичната комуникация и PR етика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на повече от 30 научни студии и статии, публикувани в научни периодични издания и сборници, Има няколко монографии по проблемите на моралната философия, съвременния морал, социалните аспекти на комуникацията: “Власт и морал” (2002), “Етическият проблем за висшето благо” (2010), „Комуникацията – социален и морален контекст“ (2016) и др. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“ на различни дисциплини от областта на философията, етиката, социологията, теорията на публичната комуникация.
Завършва магистърска степен по философия във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 1998 г. Магистърската теза е в областта на философия на науката (изследване върху позитивизма). През периода 2000-2003 г. прави изследване върху гносеологическата роля на теоретичните конструкти в областта на философия на науката. В резултат придобива научна степен доктор по философия на науката през 2004 година. Понастоящем е доцент по философия в Институт за изследване на обществата и знанието към БАН. Автор на научни студии и статии в областта на философия на науката, епистемология, философия на медицината. Има публикувана монография на тема "Философия, наука, демаркация" (2014). В момента активно изследва и работи в полето на философия на медицината – област на активно развиващи се разработки във философията на науката днес. Заявява дългосрочен изследователски интерес в тази област, както и разработване и публикуване на монография по темата "Философия на медицината".
Mагистър по философия (Софийски университет „Св. Климент Охридски”), доктор по политическа философия (2010, Институт за философски изследвания на БАН), главен асистент по политическа философия в Института за изследване на обществата и знанието на БАН (от 2011). Автор на монографиите “Наративът на левия радикализъм” (2014, Академично издателство „Марин Дринов”) и „Как си храним капитализма” (2016, издателство Omda), както и на още над 40 студии, статии и рецензии, публикувани в научни издания на български, английски и руски език. Преводач на книгата „За природата на човека” от Немезий Емески (2003, издателство ЛИК, Bibliotheca Hristiana). Изследователските му интереси са съсредоточени върху ляворадикална философия на политиката, политическа икономия, политическа онтология, политическа социология, история.
Завършва философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 г. През 2003 г. придобива научна степен доктор по философия. Понастоящем е главен асистент в Институт за изследване на обществата и знанието – БАН. Автор е на монографията „Гласът Ницше в творчеството на П. П. Славейков“, както и на повече от 30 студии и статии в областта на история на философията и българската философска култура. Сред научните ѝ интереси са: философия на културата, история на българската философска култура, философия и литература, интелектуална история, история на идеите. Участник в множество проекти, сред които: "Балканската матрица: социокултурни архетипи и модерни проекции" (с тема "Херменевтика на националното. Наративи и символи на българската идентичност."), „Европейски влияния в българската философска култура“ (с тема "Рецепцията на Ницше в България").
Завършва философия (магистър) през 1998 г. във Философския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2007 г. получава образователната и научна степен „доктор“ към секция „Философска антропология“ в Института за философски изследвания към БАН. Главен асистент в ИИОЗ – БАН, секция „Религия, вярвания и светоглед“. Специализирал в Aristotle University of Thessaloniki и Ostkirchliches Institut Regensburg. Преподавател по философия в НГДЕК. Член на Съюза на учените в България и Българско философско общество. Автор на повече от 20 научни студии и статии, публикувани в научни периодични издания и сборници. Автор на доклади, между които, с широк отзвук и публикуван в Интернет, доклад на тема: „Ролята на православната църква в постмодерната епоха“, изнесен по време на кръгла маса „Църква и гражданско общество“ по проект „Място за бъдеще“.
Завършва бакалавърска степен по философия (2006) и магистърска степен по съвременна философия (2007) в СУ „Св. Климент Охридски“ с изследователски тези в областта на систематичната естетика („Зараждане на художествената творба“; „Възвишеното в негативи“).
През 2011 г. придобива образователната и научна степен доктор по философия (естетика).
Понастоящем е главен асистент по естетика в секция „Култура, естетика, ценности“, Институт за изследване на обществата и знанието – БАН.
Автор на монографията „Граници на естетическото съзнание“, както и на повече от 20 студии и статии в областта на систематичната и негативната естетика и аксиологията.
Член на Българското философско общество, участник в над 10 международни и национални научни конференции. Основни изследователски интереси: историята на философско-естетическата мисъл, негативната естетика, аксиологията и екзистенциалната семиотика.
Ръководител, координатор и анализатор по проекти в сферата на фундаменталната естетика, аксиологията, формалното и неформалното образование. Член на редакционните колегии на Journal of Management and Training for Industries (Япония) и списание Filozofski Pogledi (Сърбия).

Езикова и стилова редакция: Марияна Фъркова

 

† Ерика Лазарова †

НАПУСНА НИ ПРОФ. ДФН ЕРИКА ЛАЗАРОВА – Човек със състрадателно и чувствително сърце. Учен с голям заряд, търсещ и провокиращ. Неочаквана и огромна загуба за колегията ни и за националната етическа, науковедска и философска общност! Лек път към светлината, в която искрено вярваше и към която се стремеше още тук, на земята! Почивай в мир!