Брой 6/2014

Тема на броя: ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, ЛОГИКА, ПОЗНАНИЕ
Водещи: Юлия Васева-Дикова и Доротея Ангелова
СЪДЪРЖАНИЕ
ФИЛОСОФИЯТА НА КАРЛ ПОПЪР
Ангел Стефанов – За интелектуалното влияние на сър Карл Попър
Юлия Васева-Дикова – Попър vs. Платон: философът управник
Алекси Апостолов – Попър или Хегел: социално-философски измерения
Димитър Г. Иванов – Социобиологията и социалните дисциплини в хуманитаристиката
Антон Дончев – Основни проблеми пред хипотетико-дедуктивизма и техните вероятностни решения
Мила Маринова – Критика на Попъровия емерджентизъм
ЛОГИКА И ЕЗИК
Vнt Punèochář – A new semantic framework for modal logic
Росен Люцканов – Парадоксът на Мур и логиката на обосноваването
Венцеслав Кулов – За погрешното обобщение във философията
ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА
Ricardo Mendes Grande – On the notion of force in quantum physics
Людмила Иванчева – Модели на развитие на науката, свързани с новия й социален контекст в „общество на знанието"
Енгелсина Тасева – Съвместимост и съставност
Теодора Димитрова – Стивън Л. Талбът и интелигентният дизайн
ФИЛОСОФИЯ И ПОЗНАНИЕ
Кристиян Енчев – Невъзможното като транслогическа модалност в светлината на метафоричната потенциалност
Цвета Рачева – Предплатонистки питагорейски доктрини за познанието
Александър Лозев – Митологическа математика: Платоновият Тимей
Асен Димитров – По-добрият път към робството
СЪБИТИЯ
Иван Миков – Втори том „Златен фонд на българската наука" стана част от тържествата по честване на юбилея на БАН
Пламен Антов – Достоевски със свой български алманах
Сто години от смъртта на Чарлс Пърс

   Шести брой за 2014г. на сп. „Философски алтернативи” е посветен на проблеми на философия на науката, логиката и познанието. Водещи на броя са Юлия Васева-Дикова и Доротея Ангелова.
   Първият тематичен блок Философията на Карл Попър е по повод 20-годишнината от смъртта на Карл Попър. Публикуваните материали са част от традиционно провеждана от 1995г. конференция, посветена на Попър. Авторите, които са публикувани в настоящата рубрика, са част от участниците в XIV сесия на конференцията, проведена през юни (23 и 24) 2014 година в ИИОЗ, БАН. Водещата статия на рубриката в броя е на проф. дфн Ангел Стефанов. Този доклад откри и поредната сесия на Попъровия семинар. Темата на доклада – „За интелектуалното влияние на сър Карл Попър” - е водеща семинара не само поради интересния анализ на Попъровото интелектуално влияние, а и поради факта, че проф. А. Стефанов е един от идейните и организационни инициатори за провеждането сесиите на Попъровия семинар. Фокусът на доклада се ситуира около парадоксално положение, а именно, че от една страна, на попърианството се гледа като на едва ли не вече поовехтяла философска позиция, а от друга страна, неговото продължаващо интелектуално влияние може да бъде проследено в различни интелектуални ракурси. Целта на статията е да даде кратко представяне и анализ на тези ракурси. Интелектуалното влияние на Карл Попър по отношение на идеята му за отвореното общество провокира интереса на доц. Юлия Васева-Дикова. В статията „Попър vs. Платон: философът управник” тя подлага на проверка Попъровия модел на отвореното общество по отношение на съвременното българско общество и провежда сравнение между Попъровия и Платоновия модел (философа-управник) на управление. Статията на доц. Алекси Апостолов „Попър или Хегел: социално-философски измерения” има за цел да покаже значимостта на критиката на Попър върху историцизма на Хегел. Социобиологията провокира интереса на Димитър Иванов, който представя темата „Социобиологията и социалните дисциплини в хуманитаристиката”. Авторът фокусира интереса си върху дебатите, свързани със социобиологията и извежда тезата, че социобиологията може да послужи като рационална основа на политическата теория. Антон Дончев в статията си „Основни проблеми пред хипотетико-дедуктивизма и техните вероятностни решения” представя критика на хипотетико-дедуктивния модел. В резултат от последната той дава решение на проблема – изоставянето на този модел като цяло в полза на бейсианските теории на потвърждението. Попъровата концепция за емерджентизъм провокира интереса на Мила Маринова в статията й „Критика на Попъровия емерджентизъм”. Според автора, основни недостатъци на последния са: подчертано метафизичния подход на постулиране на светове, недостатъчната яснота на понятията, както и импликацията, че „съзнанието“ се ползва с особен статут в света.
   Редица проблеми на логиката и езика са разгледани във втория тематичен блок. В статията „A new semantic framework for modal logic” Вит Пунчохар представя една нова семантична рамка за пропозиционалния модален език, където основните структури са булеви алгебри с оператори, но самата семантика е релационна. В „Парадоксът на Мур и логиката на обосноваването” Росен Люцканов разглежда парадокса на Мур и някои от неговите решения като особено внимание е отделено на неговата омисивна и комисивна версия. Направен е опит да се мотивира търсенето на ново, по-икономично решение на този парадокс. Скритите безполезни обобщения, които „населяват” нашия език, са предмет на анализ в статията на Венцеслав Кулов „За погрешното обобщение във философията”. Авторът разглежда детайлно два основни примера за погрешно обобщение: единият се отнася до общото име „философия”, а другият – до общото име „познание”.
   Рубриката Философия на науката се състои от четири статии. В „On the notion of force in quantum physics” Рикардо Гранде привежда аргументи в подкрепа на тезата, че в квантовата механика понятието сила е от второстепенно значение и не обогатява познанието ни за понятието сила в класическата механика. Явлението наука и ролята му за съвременното общество стоят в основата на статията на Людмила Иванчева. Темата „Модели на развитие на науката, свързани с новия й социален контекст в „общество на знанието“” има за цел да представи засилващите се социални функции на развиващата се съвременна наука. В работата се анализират концепти като „технонаука”, „постнормална наука”, „голяма наука”, „постакадемична наука”, „тройна спирала”, „социална иновация”, „асоцииран обществен интелект”, „мрежово общество” и др. Енгелсина Тасева в статията „Съвместимост и съставност” разглежда въпроса за съвместимостта на знаниеви модули като анализира определени структурни и динамични аспекти на отношението на съвместимост. Тъй като последното десетилетие се характеризира с наличието на незатихващ дебат в областта на философия на науката към явлението интелигентен дизайн, работата на Теодора Димитрова „Стивън Л. Талбът и интелигентният дизайн” има за цел да анализира идеите на един от опонентите и критиците на явлението, а именно Стивън Л. Талбът.
   Четвъртият тематичен блок е озаглавен Философия и познание. В статията „Невъзможното като транслогическа модалност в светлината на метафоричната потенциалност” Кристиян Енчев представя определен подход, чрез който се извършва преход от проблематична към отворена възможност чрез понятието „метафорична потенциалност”. Връзката между философията и познанието в античността стоят в основат на интересната тема за „Предплатонистки питагорейски доктрини за познанието” на Цвета Рачева. Съвременният философски дебат относно ранното питагорейство провокира автора да построи един от основните си аргументи на основата на ролята на конструкта тетрактис във философията на Питагор. В „Митологическа математика: Платоновият Тимей” Александър Лозев се стреми да покаже, че прочитът на Платоновия „Тимей” като опит за математизиране на природознанието среща сериозни трудности. В статията се достига до извода, че апелирането към математиката е било по-скоро реторически похват, поради което остава без пряко историческо продължение. Интересът към идеите на неолиберализма на Асен Димитров се представят в статията му „По-добрият път към робството”. Авторът излага своята позиция относно историческото развитие на неолиберализма и прави сравнителна съпоставка между комунистическата и неолибералистката идеологии. Представят се основите на неолиберализма като политическа идеология и се издига идеята за квази-идеология (неолиберализмът като борба за власт).
   В рубриката Събития Иван Миков информира за излизането на втори том „Златен фонд на българската наука“, а Пламен Антов – за публикуването на първи том на алманаха „Достоевски: мисъл и образ”. Отбелязана е и 100-годишнината от смъртта на известния философ, логик и математик Чарлс Сандърс Пърс с кратка ретроспекция на неговото творчество и заслуги в областта на семиотиката и логиката.