Брой четвърти 2016

  Етически ракурси
Ivan Cerovac – Epistemic Value of Public deliberation in a Democratic Decision-мaking Process
Елена Петрова – Етика на грижата: теоретичен подход и проекция
Николай Михайлов – Етика и екология – проблеми на интердисциплинността

  Около Хайдегер
Мартин Хайдегер – Два текста за „преодоляването на естетиката“
Красимир Делчев – Възнамеряваното от Хайдегер „преодоляване на естетиката“ и някои възражения срещу него
Николай Узунов – Взаимоотношението между поезия и философия. (Мартин Хайдегер. Случаят „Хьолдерлин“)

  О/позиции
Галин Пенев – Възможно ли е дуалистично християнство?
Анани Стойнев – По повод един „принос“
Ерика Лазарова – За една „ария на клеветата“

  Интелигентният дизайн – pro & contra
Христо Гагов – Има ли Разум във вселената? Интелигентният дизайн – играч без акредитация на терена на теоретичната биология
Лилия Гурова – Интелигентният дизайн: какво той е и какво не е и как обикновен непрофесионализъм компрометира родната философия (и наука)

  100 години от общата теория на относителността на Алберт Айнщайн
Anguel S. Stefanov – What Was Einstein's „Biggest Mistake in Life“?

  Български философски архив
Александра Трифонова – Размисли на Леонард Нелсон за етичното и религиозното светоразбиране в превод на Валентина Топузова-Торбова

  Книги
Татяна Батулева – Етика и развитие : един български прочит
Вяра Николова – Евристичен поглед върху историята

  Всички статии от този брой, както и всички статии от сп. „Философски алтернативи“ от 1992 г. до днес (в PDF формат), могат да бъдат изтеглени от Central and Eastern European Online Library
  За Студенти и абонати на библиотеките на СУ, НБУ, АУ (Благоевград) тегленето от CEEOL е безплатно!!
   (безплатно е и от всички, абонирани за CEEOL световни библиотеки).
  Страницата на списанието сайта на CEEOL:

     Брой 4/16 на „Философски алтернативи“ е изграден върху текстовете и прочитите на различни автори с разнообразни интереси към утвърдени или дискусионни теми на философския дискурс. Тематично броят е оформен около няколко проблемни полета. Първото обхваща различни оптики върху теоретически дискусии в областта на политиката и професионалната етика. В статията на Иван Церовац се обсъжда епистемичната стойност на публичните дебати при демократичния процес на вземане на решения. Защитава се идеята, че демократичният дебат има само инструментална епистемична стойност, т.е. той служи като добро средство за постигане на желана цел, а именно: висока степен на вероятност на резултатите. Авторът оспорва чистия епистемичен процедурализъм, който представлява алтернативен подход, притежаващ тенденция да отхвърли епистемологията на последиците в полза на една процедуралистка епистемология. Публикацията е на английски език. Статията на Елена Петрова е посветена на философски и етически анализ на идеята на Керъл Гилиган за създаване на нова феминистка, политическа и философска етика, която търси промяна в моралната основа на публичната сфера. Николай Михайлов разсъждава върху един от най-новите и бързо развиващи се клонове на етическото знание – онова, което се занимава с нравствените измерения на човешкото присъствие в природата и отношението към нея. Авторът размишлява върху въпроса за антропоцентризма като принцип в морала и дали е възможно този принцип да бъде преодолян.
     Вторият проблемен кръг в списанието се отнася до идеите на Хайдегер относно „преодоляването на естетиката”. След публикувания превод на немския философ в своята статия проф. К. Делчев разсъждава за опита на Хайдегер да „деконструира естетиката като метафизика на красивото”. Блокът се допълва от Николай Узунов с оригиналния му опит да съпостави и анализира връзката между поезия и философия на примера на творчеството на Хьолдерлин и в контекста на идеите на Хайдегер за понятието за истината в западната философия. Третият тематичен блок на актуалния брой е посветен на философската дискусия и различните гледни точки върху философските, културните и историческите проблеми, които поставя феноменът на богомилството. Текстовете в този блок са дискусионни, включени са единствено в името на научния спор. Галин Пенев разсъждава относно въпроса за „дуалистичното християнство” по повод историческа реконструкция на богомилството. Той аргументира позицията си за неправомерността на това понятие и се опитва да открие „теологическия произход” на такова объркване. Статията на проф. А. Стойнев е свързана с оспорването на някои позиции в българското научно знание за богомилството като религиозна и морална доктрина. Прави се анализ на понятия като „богомилско-катарска философия“ и се разкрива тяхната несъстоятелност според автора, както и на словосъчетанието „живяна етика“, което само по себе си е според проф. Стойнев метафора, а не научен концепт. Доказва се необходимостта от работа с извори, а не с метафори, които се използват като извори. Проф. Е. Лазарова, последният по ред, но не и по важност автор на този тематичен блок, смята, че повърхностното четене и незапознатостта с класическите и съвременни научни източници води да неразбиране на тезите за дуалистичното християнство, генетичната връзка богомилство–катарство. Тя обосновава идеята си за панетическия и паневропейския характер на богомилството, за нематериалната църква на еретиците-дуалисти и т.н. Засегнати са и някои аспекти на етиката на научните изследвания.
     Дискусионният дух на съвременното философско познание е отразен и в следващия тематичен акцент на броя, а именно спорът за философските измерения на теорията за интелигентния дизайн. Темата е разгледана с помощта на един интердисциплинен подход. Христо Гагов изяснява метафизичната природа на теорията, като използва оригинален подход от областта на теоретичната биология. Той сравнява живите организми с неживите термодинамични системи и разсъждава за последствията на теорията за интелигентния дизайн за еволюцията за социалните процеси. В своята статия Л. Гурова отговаря на вече излязла публикация по темата в предишен брой на ФА(Теодора Димитрова „Относно десетте научни проблема на биологичната и химичната еволюция“., ФА, 1/2016). Научната критика на Л. Гурова е насочена към онези аспекти на теорията за интелигентния дизайн, които разкриват според нея нейната антинаучна и антиинтелектуална природа. За Л. Гурова идеята за интелигентния дизайн е продиктувана от религиозно-политически цели. Описани са появата и дискусиите около тази теория в България.
     В отделен акцент на броя е изведена и 100-годишнината от появата на общата теория на относителността на А. Айнщайн със статия на чл.-кор. А. Стефанов. В нея един от най-влиятелните автори за взаимовръзката философия–наука не само у нас защитава три тези. Първата се отнася до Айнщайновото философско обвързване с конструктивния реализъм. Втората теза отбелязва голямото разнообразие на оценки на неговите теоретични резултати и методология. А третата постановява, че ако Айнщайн изобщо е направил грешка в своите теоретични очаквания, то тя не е във въвеждането на космологичната константа – негово признание, което му се приписва, а може да се открие в онтологическото му убеждение, изразено чрез известната му сентенция, че „Бог не играе на зарове“. Публикацията е на английски език.
     В рубриката „Български философски архив” е поместен превод на известния неокантианец Л. Нелсън за етичното и религиозното светоразбиране. Преводът е дело на В. Топузова-Торбова и е подробно представен от А. Трифонова.
     В новия брой има две рецензии: на Татяна Батулева за сборника „Етика и развитие” със съставител Е. Маринова, който представя едно скорошно изключително многопластово етическо изследване и на Вяра Николова за монографията на Б. Манов „Парадигми и доктрини в европейската политическа мисъл. Теория и история на политологичната историография” като успешен опит за цялостно изследване на европейската политическа мисъл.