Тема на броя: ФИЛОСОФИЯ И ПОЗНАНИЕ
Водещи: Юлия Васева и Доротея Ангелова
Ангел С. Стефанов – Науката като ценност и ценности за науката
Асен Димитров – Попър и йерархичната каузалност като матрица на интелигентността
Антон Дончев – Положителната роля на субективния фактор в науката: защита срещу Попъровата критика на субективистката вероятност
Мила Маринова – Невробиологични основи на човешките ценности
Енгелсина Тасева – Някои специфични аспекти на ценностната рационалност в науката
Венцеслав Кулов – За една логическа грешка, свързана с термините „познание“, „свобода“, „справедливост“ и „демокрация“
В памет на Яко Хинтика
Яко Хинтика – Спектър на логиките на задаване на въпроси
Росен Люцканов – Яко Хинтика. Логиката и философията на математиката през втората половина на ХХ век
Философия на спорта
Боряна Ангелова-Игова, Петя Миланова-Дикова – Тялото машина
Кино и език
Iona Pelovska – The Question of Cinema: Myth, Prophecy and Technology
Дискусия
Георги К. Маринов – Интелигентният дизайн и съвременната еволюционна биология
Събития
Антон Дончев, Мила Маринова, Лилия Гурова – ХV международен конгрес по логика, методология и философия на науката
Любомир Сирков – Кръгла маса на тема „Може ли егоизмът да бъде добродетел?“
Стефан Ем. Николов – Нобеловият комитет отдаде признание на наратива като литература
Нонка Богомилова – Интелектуалци пред сфинкса на Времето
Кирил Попов – Пантеизмът на Фернандо Песоа
Всички статии от този брой, както и всички статии от сп. „Философски алтернативи“ от 1992 г. до днес (в PDF формат),
могат да бъдат изтеглени от Central and Eastern European Online Library
За Студенти и абонати на библиотеките на СУ, НБУ, АУ (Благоевград) тегленето от CEEOL е безплатно!!
(безплатно е и от всички, абонирани за CEEOL световни библиотеки).
Страницата на списанието в сайта на CEEOL
Рубриката Наука, ценности, познание разглежда философските аспекти на разнопосочните връзки между знание и ценности. Засиленият интерес към темата за ценностите расте пропорционално на постиженията в съвременната наука. Ангел С. Стефанов представя философски анализ на връзката между наука и ценности. Акцентът е по отношение на линията – науката като ценност и ценности за науката. Асен Димитров анализира проблема за ценностите през проблема за йерархичната казуалност. Спецификата на анализа препучпва темата през философията на Карл Попър, като основен акцент е представянето на понятието “матрица на интелигентността”. Антон Дончев разработва темата за ролята на субективния фактор в науката през своеобразна защита срещу Попъровата критика на субективистката вероятност. Мила Маринова представя един интересен прочит на човешките ценности през съвременните проблеми в полето на нвробиологията. Енгелсина Тасева насочва своя анализ към проблема за ценностната рационалност в науката. В статията на Венцеслав Кулов се разглеждат различните логически значения на понятията „познание”, „свобода”, „справедливост” и „демокрация”, тяхната многозначност и логическите грешки, които се допускат при осмислянето им.
Тематичният блок, посветен на Яко Хинтика, един от най-влиятелните логици на нашето време, който почина през 2015г., влючва превод от Светла Йорданова на негова статия, в която основният проблем е търсенето на знание чрез задаване на въпроси, както и статия от Росен Люцканов, обобщаваща заслугите на финландския учен относно развитието на логиката, семантиката и философия на математиката.
В следващата рубрика Боряна Ангелова-Игова и Петя Миланова-Дикова поставят във фокуса на анализа си проблеми от областта на философия на спорта. Идеологиите, мотивите, спортните “войни” и философското осмисляне на ценностите в спорта представят една интересна тема, в центъра на която представят разбирането на идеята за “тялото машина”.
Друг интересен ракурс в броя засяга връзката между кино и език. Йона Пеловска представя един поглед върху проблематичното взимоотношение между киното като индустриална технология и киното като художествен език.
Съвременните постижения на генетиката и молекулярната биология са изключително провокиращи и желани теми в съвременната философия на науката. Георги К. Маринов представя един брилиянтен анализ на специфичните отношения между еволюционизъм и интелигентен дизайн в рубриката Дискусия. Ценността на анализа идва и от това, че Георги Маринов прави това от позицията си на водещ учен в областта на генетиката като в същото време яснотата и коректността към история на науката и научните факти не се пренебрегват.
В броя са представени и някои интересни философски събития през последната година у нас и в чужбина. Антон Дончев, Мила Маринова и Лилия Гурова предлагат на вниманието на читателя информация относно провеждането на XV-тия Международен конгрес по логика, методология и философия на науката, състоял се в Хелзинки през 2015 г., като същевременно извършват кратък преглед на историята на конгреса и тенденциите в развитието му през годините.
Подробна информация относно провеждането на кръгла маса в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на тема „Може ли егоизмът да бъде добродетел?“ е предоставена от Любомир Сирков. Организатори на събитието са проф. М. Табаков от страна на ИИОЗ и журналистът Калин Манолов от страна на Института „Атлас“.
Животът и творчеството на нобеловия лауреат за литература за 2015 г., беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич, са разгледани от Стефан Николов. Своеобразен прочит и анализ на най-новата монография на проф. Иван Кацарски „Младохегелианците. Интелектуалци пред сфинкса на времето“ (София, 2015) са представени от Нонка Богомилова, която изтъква достойнствата на този многопластов и сериозен труд. Основните екзистенциалистки идеи и теми в книгата „Фернандо Песоа“ (София: ИК „Огледало“) са представени от Кирил Попов, който по един елегантен и ненатрапчив начин въвлича читателя в магията на смислите, вложени от португалския поет.
Юлия Васева и Доротея Aнгелова