Брой трети – 2014

ФИЛОСОФСКИ РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Валери Личев – Формирането на демонстративността и престижа в българската култура през погледа на Иван Хаджийски
Сирма Данова – Хипертрофия на забравата: Островът на Блаженните и културата на настоящето
Пламен Антов – „Безсъници", или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част 2)
Николай Турлаков – Философската разлика във възгледите за смисъла на Русалските лекувания в Спасова могила (Елин Пелин) и Русалска нощ (Йордан Йовков)
Нонка Богомилова – Философската „тъга и порив" (за сборника с есета на Асен Игнатов „Тъга и порив на епохата")
EКЗИСТЕНЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ФИЛОСОФИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА
Николай Райнов – Ф. М. Достоевски
Нина Димитрова – Софийност и инферналност: героините на Достоевски
Стоян Асенов – Лицето и погледът – три разказа на княз Мишкин
Eмил Димитров – Достоевски и романът-икона
ФИЛОСОФСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СФЕРАТА НА КУЛТУРНИЯ ДЕТЕРМИНИЗЪМ
Петер Весел Запфе – Последният месия (1933)
Силвия Серафимова – „Гол в лоното на космоса" (Naken under kosmos). Рефлексии върху философската биография на Петер Весел Запфе
ФИЛОСОФИЯТА КАТО ПАМЕТ
Ерика Лазарова – Приносът на Исак Паси към българската хуманитаристика
СЪБИТИЯ
Валентин Канавров – XХХ международен Хегелов конгрес
Силвия Кръстева – „Жив си, ако сътворяваш"

Съхраняването на интердисциплинарния профил на изследванията, включващ проучвания както от сферата на българската, така и на европейската култура, е приоритет и на този тематичен брой на „Философски алтернативи“. Той се състои от три раздела, свързани с ролята на рецепцията на европейски философски и културни тенденции, водещи до формирането на уникални, национално обусловени феномени в сферата на българската литература, народопсихология и култура. Вторият и третият раздели са посветени на фундаменталната роля на екзистенциалната философия (съответно – на въпросите за смисъла на живота, себепознанието, страданието) за разбирането на човешката природа в контекста на културното развитие.
В раздела Философски рефлексии върху българската култура са включени изследванията на С. Данова, Н. Турлаков, Пл. Антов, В. Личев и Н. Богомилова. Изследването на взаимовръзките между философия и литература е сравнително нова тематична област, която бързо налага своята актуалност. Плодотворността на сътрудничеството между двете дисциплини отдавна е доказана и в българската хуманитаристика. Факт е, че класическото наследство на българската художествена литература остава почти неизследвано от философска гледна точка. Няма съмнение, че пресечните точки между литература и философия винаги са съдържали висока степен на продуктивно напрежение. Студиите на Н. Турлаков, С. Данова и Пл. Антов предлагат имено такъв философски поглед върху едни от класиците на българската художествена литература – Елин Пелин, Йордан Йовков, Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов. Ръководени от факта, че българската култура е преди всичко литературоцентрична, и тримата автори по свой начин зашитават тезата за една възможност за философска интерпретация на български художествени текстове, през тематизация на взаимоотношението философия – литература, изследвайки различни аспекти от това взаимоотношение.
Статията на В. Личев е иновативен анализ на генезиса на социокултурните промени в България след Освобождението. Чрез позоваване на модела на Иван Хаджийски се изследва как категориите „демонстративност“ и „престиж“ навлизат и се утвърждават в българската култура, допринасяйки за обяснение на парадоксите, които изпълват прехода на българското общество от патриархален бит и култура към модерното буржоазно общество.
На свой ред текстът на Н. Богомилова е критическа рефлексия върху един нееднозначен период от българската философска култура, свързан с необходимостта от преосмисляне на философията на Маркс и нейната идеологизация. Обект на изследване е първата и единствена книга на български език на философа Асен Игнатов, сборникът с есета Тъга и порив на епохата (1968), отразяваща, по думите на Н. Богомилова, желанието на автора Марксовата философия да бъде разбирана не по казионно-догматичния начин на официалната идеология, а като апел за припомняне на един автентичен идеал.
В раздела Eкзистенциални проблеми на философия на литературата са включени философски анализи върху фундаментални проблеми от творчеството на Достоевски. В раздела влизат текстовете на Н. Райнов, Н. Димитрова, Ст. Асенов, Ем. Георгиев. Предлаганите на вниманието на читателя текстове са лекции, изнесени на редовни заседания на Българското общество Достоевски тази година. Използвайки случая да почетем 60-годишнината от неговата смърт, към тях сме добавили тематично свързаната статия на Николай Райнов за т. нар. от него „отличителен белег“ на Достоевски, а именно - характерният говор на участниците и художествената свобода в езика на разказвача. Освен детайлното анализиране на типологията на характерите на Достоевски, авторите открояват и различни философски аспекти, които са неизменен компонент от разбирането на въпросната типология. Сред тях са проблематичната схема от бинарни опозиции (идея срещу стихия, логос срещу митос), която руският философ Н. Бердяев налага като прочит на романите на Достоевски (Н. Димитрова), ролята на лицето и погледа в творчеството на Достоевски, проясняващи как незавършеността на всяко решение се явява десубстантизация на смисъла, съответно - деидеологизация на опита (Ст. Асенов), както и как утвърждаването на онтопоетиката (гранична дисциплина, синтезираща две различаващи се дисциплини – онтологията и поетиката) става разбираема чрез прочита на три ключови понятия в творчеството на Достоевски - среща, име, икона (Ем. Димитров)
В раздела Философски предизвикателства в сферата на културния детерминизъм са включени два текста, превод от норвежки на емблематичното есе на норвежкия екзистенциалист Петер Весел Запфе Последният месия (1933) и философски очерк за автора, в който С. Серафимова анализира генезиса на изключително модерната за времето си критика на технократския оптимизъм от страна на Запфе, респективно – на неуспешните опити за преодоляване на екзистенциалното чувство за отчуждение чрез компенсаторните механизми на фиксацията и сублимацията, които „подсилват“ културните парадокси.