Брой първи -2015

 

Тена на броя: "Марксизмът днес"

Водещи: Димитър Ганов и Николай Михайлов

Покана за дискусия
Мартин Табаков – Марксизмът след рухването на системата (логически поглед отстрани)

Систематичният/систематизираният Маркс
Иван Кацарски – Два подхода към научното дело на Карл Маркс
Александър Каракачанов – Критика на формационната концепция на Маркс от позициите на Монополния модел на социума
Димитър Ганов – Маркс против държавния социализъм
Пламен Дамянов – Технологично развитие, класова, междунационална борба и интернационализъм

Маркс и социокултурното господство
Венцеслав Кулов – Три аспекта от възгледите на Карл Маркс
Максим Мизов – Карл Маркс и проблемът за цензурата
Ива Куюмджиева – Policy cycle, историята на културните стратегии в България и марксизмът

Маркс и религията
Нонка Богомилова – Марксовата интерпретация на религията: концептуални влияния през XX век
Ерика Лазарова – Евангелските ценности в светлината на богомилството и на марксизма

Общество и интеграция
Валентина Златанова – Етническите отношения: теория и практика
Веселин Босаков – Ромите между Сцила на различността и Харибда на етностереотипите

Забранените теми
Любен Сивилов – Епископът и философите: Уилям Джеймс

Събития
Камелия Жабилова – Философските проекти на П. П. Славейков
Николай Михайлов – Среща на два културно-философски свята

Всички статии от този брой, както и всички статии от сп. „Философски алтернативи“ от 1992 г. до днес (в PDF формат), могат да бъдат изтеглени от Central and Eastern European Online Library.
За Студенти и абонати на библиотеките на СУ, НБУ, АУ (Благоевград) тегленето от CEEOL е безплатно!! (безплатно е и от всички, абонирани за CEEOL световни библиотеки).
Страницата на списанието в сайта на CEEOL:

Основна тема на брой 1-2015 на „Философски алтернативи“ е „Карл Маркс – нови прочити“

Встъплението на М. Табаков поставя няколко принципни въпроса към самоопределящите се като марксисти колеги и е покана за бъдеща дискусия. Той отбелязва, че удар върху популярността на марксизма (и на левите идеи изобщо) бе, че марксизмът бе станал официална идеология на една недемократична система, с която се обосноваваше правото на формиран по кастов признак елит да управлява. И за да преодолеят това марксистите би трябвало да пренесат основни постановки, на основа на които се анализира и критикува капитализмът, към критичен анализ на „Системата“. За Табаков логичния отговор, ако се следват основни постановки на марксизма, би бил, че системата е била „държавен, тотално монополистичен капитализъм“ и всички марксистки постановки за капитализма – класи, класова борба, експлоатация... – би трябвало да се отнасят и за нея. Основна теза е и това, че при анализ на социални групи определящи са функционалните отношения – например „управляващи и управлявани”.

И. Кацарски сравнява два възможни подхода към творчеството на Маркс - „конюнктурен“ - „неконюнктурен“. Интересна е идеята за задължителната редукция на диалектическия метод, чието подразбиращо се абсолютизиране е критикувано чрез внимателен антихегелианско-антителеологичен подход. Спирайки се конкретно върху „Капиталът“, статията достига до заключението, че вероятната философска „евристичност“ на диалектическия подход у Маркс – според автора „възхождане от абстрактното към конкретното“ (т.е. осъществено обещание за преобръщане на Хегеловата „мистифицирана“ диалектика) – води до категориални недостатъци и се оказва неподходяща за „социално-историческия анализ“.
А. Каракачанов предлага ревизия на Марксовата „формационна теория“: полага като приоритетни „монополизационните и демонополизационните изменения в трите основни сфери на обществото“ и формулира конкретни макропараметри за класифициране на социално-икономически системи.
В. Кулов разглежда отделни аспекти във философията на Маркс изцяло през интерпретативната призма на Попър.
Д. Ганов проследява рецепцията на марксизма в епохата на държавния социализъм в качеството й на антимарксистка.
Пл. Дамянов посочва като ключова грешка на тази епоха акцента върху интернационализма.
За Ива Куюмджиева марксисткият подход прави възможно цялостното разбиране на процесите, през които преминават опитите за изграждане на културна стратегия в България.
При М. Мизов посланията от статиите на Маркс върху цензурата придобиват както универсален характер, така и съвременна валидност.
Н. Богомилова изследва „Марксовата интерпретация на религията“ и нейните влияния върху Тилих, Фром, М. Вебер, като обръща внимание, че при Вебер религията е само един от факторите за появата а „капиталистическия дух“.
В светлината на арксистката „еманципационна теория“ и с помощта на критическата теория Е. Лазарова намира свързващи линии между християнството и богомилството, осмислени от идеята за преобразуване на социалните отношения.

В броя са включени също изследвания върху онеправдани общности – това на В. Златанова върху етническите отношения, според което целенасоченото маргинализиране на етническите малцинства в социален план обуславя отместването на техните приоритети от социално-политическите релации към етническата идентификация; и текстът на В. Босаков за ромите в България, който обръща внимание, че при тях липсват (по Ан. Смит) белезите на етническа общност, но обединяваща роля играят отношението на етническото „мнозинство“ и държавата към тях, като „в сравнение със западноевропейските страни българите са най-малко склонни да виждат в етническото и религиозното разнообразие ресурс за развитие на страната“.
Интересна е и студията на Л. Сивилов за Бъркли и У. Джеймс, включваща и преводен текст на самия автор. В нея се разглеждат последиците от негативната рецепция на „субективно-идеалистическата философия“ в България в епохата на държавния социализъм.

Накрая има две рецензии: на К. Жабилова върху монографията на Анани Стойнев за Пенчо Славейков и на Н. Михайлов върху антологията „Френската философия в българската философска култура“ на А. Стойнев и Т. Батулева.

Броят се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН