СВОБОДЕН ПАЗАР И МОРАЛ
Иван Кацарски – Пазар, морал: може ли камила да мине през иглени уши?
Калин Манолов – Мислете, говорете, съдете!
Валентина Драмалиева – Справедливата цена – някои етически аспекти
Кузман Илиев – Неравенството, бедността и икономическият растеж
Даниела Сотирова – Икономическият начин на мислене и етическият начин на действие
Силвия Минева – Езикът на ценностите vs езика на ерзаците (етически прочит)
Карамфил Манолов – Легитимност на предприемачеството
Димитър Ганов – Моралът на пазарната икономика и натрупването на капитала
КАПИТАЛИЗМЪТ: ЧОВЕШКА/ОВЕЩНЕНА СТРАТЕГИЯ
Хараламби Паницидис – Критическата теория и понятието за Просвещение
Духомир Минев – Класовата борба: илюзии и реалности
ЕСТЕТИЧЕСКИ ДИСКУРСИ
Пламен Антов – „Безсъници“, или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част 3)
Андрей Лешков – Аурата на модността и модността на аурата
ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Емилия Маринова – Етическият практикум. Делови игри между колеги
Петър Наков – Етически въпроси в края на живота. Принципът на автономията и проблемът с евтаназията
Веселин Босаков – Флориан Знанйецки и неговата хуманистична концепция на действието
КНИГИ
Искра Дандолова – Българската анкета по полския въпрос
Настоящият брой на „Философски алтернативи“, четвърти поред за тази година, включва текстове на социална и етическа тематика, както и „естетически дискурси“. Основният блок „Свободен пазар и морал“ е съставен от докладите на проведена през март 2014 в Института за изследване на обществата и знанието Кръгла маса с международно участие.
Кузман Илиев критикува „тезата, че икономическото неравенство е основен проблем пред глобалната икономика“ и схващаното като подразбиращо се положително съдържание на морално-етичното понятие „равенство“. Калин Манолов се стреми да намери доказателства, че обективизмът в лицето на Айн Ранд е сериозна „систематична“ философия с епистемологична значимост. Идеите на Ранд следва и Даниела Сотирова, която твърди, че обичайните „критики към пазара, бизнеса и бизнес етиката са свързани с известна икономическа и етическа неграмотност (недопросветеност)“. Сотирова защитава принципа на правилно разбрания личен интерес, който от своя страна Иван Кацарски атакува – както и пазарния фундаментализъм изобщо. Представянето на егоизма като „венец на моралността“ според Кацарски е опитът на „богатите и силните“ да легитимират господстващото си положение като резултат от етическо превъзходство над низша раса. Валентина Драмалиева изследва понятието ‚добро“ в качеството му на аксиологически универсално, съответно и на регулатор в икономическата сфера, като моралните стандарти според авторката трябва да бъдат обвързани със средата. Но според Драмалиева моралът не може да се реализира като регулатор в макроикономиката. Карамфил Манолов засяга въпроса за образуването на вътрешни неравенства между предприемачите. В своето изложение Силвия Минева определя като „редукционизъм“ мисленето, според което „хората могат да бъдат управлявани като (човешки) ресурси“, и критикува съвременната практика да се изграждат „универсални икономични модели“, включващи хора, като водеща до „дехуманизация“ и експлоатация на реифицирани човешки същества. Димитър Ганов изследва отношението между първоначалното натрупване на капитала и свободния пазар съобразно употребата на последното понятие от теоретиците на пазарната икономика и в исторически контекст, през призмата на теорията на Роза Люксембург и тази на „свят-системата“ – подход, посредством който според Ганов става невъзможно да се защитава абстрактно „алтруизмът“ на свободния пазар и да се възприемат резултатите му като статичен извънвремеви продукт, безразлично спрямо неговата “кървава по дефиниция“ цена, с която се постигат.
С този блок е сроден и „Капитализмът: човешка/овещнена стратегия“. Хараламби Паницидис определя критическата теория като самоцелна и практически нерадикална, основаваща се върху прекомерно разширеното понятие за Просвещение. Духомир Минев твърди, че стратегията, чрез която е провалена класовата борба, „обхваща главно контрол върху (и ерозия на) структурата на знанието и моралните ценности“, а социалната еволюция е подменена с елитаристки „интелигентен дизайн“ на обществата и тяхната динамика.
В „Естетически дискурси“ Пламен Антов завършва своя „орфически субстрат в късната Яворова поезия“, а Андрей Лешков изследва социалните императиви на модата чрез интерпретативни схеми, инспирирани от естетиката на Кант и Зимел.
В „Практическата философия“ Емилия Маринова „се стреми да очертае основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което да се съсредоточи върху нейния систематичен потенциал“, а Веселин Босаков ревизира отношението между типовете действия по Знанйецки. Петър Наков обобщава базисни проблеми на биоетиката и морални аспекти на лекарската практика, произтичащи от идеята за евтаназия.
Искра Дандолова публикува рецензия върху „Българската анкета по полския въпрос“ от Магда Карабелова. Николай Михайлов
Кузман Илиев критикува „тезата, че икономическото неравенство е основен проблем пред глобалната икономика“ и схващаното като подразбиращо се положително съдържание на морално-етичното понятие „равенство“. Калин Манолов се стреми да намери доказателства, че обективизмът в лицето на Айн Ранд е сериозна „систематична“ философия с епистемологична значимост. Идеите на Ранд следва и Даниела Сотирова, която твърди, че обичайните „критики към пазара, бизнеса и бизнес етиката са свързани с известна икономическа и етическа неграмотност (недопросветеност)“. Сотирова защитава принципа на правилно разбрания личен интерес, който от своя страна Иван Кацарски атакува – както и пазарния фундаментализъм изобщо. Представянето на егоизма като „венец на моралността“ според Кацарски е опитът на „богатите и силните“ да легитимират господстващото си положение като резултат от етическо превъзходство над низша раса. Валентина Драмалиева изследва понятието ‚добро“ в качеството му на аксиологически универсално, съответно и на регулатор в икономическата сфера, като моралните стандарти според авторката трябва да бъдат обвързани със средата. Но според Драмалиева моралът не може да се реализира като регулатор в макроикономиката. Карамфил Манолов засяга въпроса за образуването на вътрешни неравенства между предприемачите. В своето изложение Силвия Минева определя като „редукционизъм“ мисленето, според което „хората могат да бъдат управлявани като (човешки) ресурси“, и критикува съвременната практика да се изграждат „универсални икономични модели“, включващи хора, като водеща до „дехуманизация“ и експлоатация на реифицирани човешки същества. Димитър Ганов изследва отношението между първоначалното натрупване на капитала и свободния пазар съобразно употребата на последното понятие от теоретиците на пазарната икономика и в исторически контекст, през призмата на теорията на Роза Люксембург и тази на „свят-системата“ – подход, посредством който според Ганов става невъзможно да се защитава абстрактно „алтруизмът“ на свободния пазар и да се възприемат резултатите му като статичен извънвремеви продукт, безразлично спрямо неговата “кървава по дефиниция“ цена, с която се постигат.
С този блок е сроден и „Капитализмът: човешка/овещнена стратегия“. Хараламби Паницидис определя критическата теория като самоцелна и практически нерадикална, основаваща се върху прекомерно разширеното понятие за Просвещение. Духомир Минев твърди, че стратегията, чрез която е провалена класовата борба, „обхваща главно контрол върху (и ерозия на) структурата на знанието и моралните ценности“, а социалната еволюция е подменена с елитаристки „интелигентен дизайн“ на обществата и тяхната динамика.
В „Естетически дискурси“ Пламен Антов завършва своя „орфически субстрат в късната Яворова поезия“, а Андрей Лешков изследва социалните императиви на модата чрез интерпретативни схеми, инспирирани от естетиката на Кант и Зимел.
В „Практическата философия“ Емилия Маринова „се стреми да очертае основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което да се съсредоточи върху нейния систематичен потенциал“, а Веселин Босаков ревизира отношението между типовете действия по Знанйецки. Петър Наков обобщава базисни проблеми на биоетиката и морални аспекти на лекарската практика, произтичащи от идеята за евтаназия.
Искра Дандолова публикува рецензия върху „Българската анкета по полския въпрос“ от Магда Карабелова. Николай Михайлов
Статиите от този брой,
както и всички статии от сп. „Философски алтернативи“
от 1992 г. до днес (в PDF формат),
могат да бъдат изтеглени от Central and Eastern European Online Library
От Страницата на списанието в сайта на CEEOL
За Студенти и абонати на библиотеките на СУ, НБУ, АУ (Благоевград)
тегленето от CEEOL е безплатно!!
(безплатно е и от всички, абонирани за CEEOL световни библиотеки).